Загар
Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.
Остави ме - напук на лошото време,
Лято съм, нима не разбра?
Остави ме - и нека за късните грешки
съжаляваме после, но не и сега.
И нека под слънцето бъдем отново...
млади, загубени, като в лятната вечер,
додето вълните бушуват свободно...
обгърнати, целуващи, изстиващи вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени