burningdesire (Любослава Пиринкова) burningdesire (Любослава Пиринкова)
3 61
4.05.2016 г., 20:07  

Загар

603 0 3

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.

Остави ме - напук на лошото време,
Лято съм, нима не разбра?
Остави ме - и нека за късните грешки
съжаляваме после, но не и сега.

И нека под слънцето бъдем отново...
млади, загубени, като в лятната вечер,
додето вълните бушуват свободно...
обгърнати, целуващи, изстиващи вече.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Това е първият ми опит за написване на стихотворение с рима, не знам доколко е добро, така че ще се радвам да чуя мнението ви. Обичам истината във всякакъв аспект. :)

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0