biberona (Мартина Кирилова)
34 559
22 oct 2008, 19:29

Загиващи листа 

  Poesía » Del paisaje
1275 0 5
 

Оранжево е някак си около мене

и е пълно с топла доброта.

В сърцето ми тупти унесен

духът смирен на есента.

 

Тя пристъпва леко и напевно,

и дарява ме с безброй искри -

всяко клонче, лист и цвете,

проблясва, охладено от слана.

 

Въздухът е повече пречистен,

ухае тъжно - на загиващи листа.

В слабите отблясъци на слънцето -

ражда се и плаче есенната красота.

 

Спомени и време днешно се сливат

във небивал - луд екстаз, всеки дъх

и всеки миг е лудост - от емоция -

от радост и от плач.

 

Трепетно посрещаме сезона, който

ни прибира у дома, хем тъгуваме за

миналото лято, хем се радваме на

тихата му самота.

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??