Оранжево е някак си около мене
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.
Тя пристъпва леко и напевно,
и дарява ме с безброй искри -
всяко клонче, лист и цвете,
проблясва, охладено от слана.
Въздухът е повече пречистен,
ухае тъжно - на загиващи листа.
В слабите отблясъци на слънцето -
ражда се и плаче есенната красота. ...