Загиващи листа
Оранжево е някак си около мене
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.
Тя пристъпва леко и напевно,
и дарява ме с безброй искри -
всяко клонче, лист и цвете,
проблясва, охладено от слана.
Въздухът е повече пречистен,
ухае тъжно - на загиващи листа.
В слабите отблясъци на слънцето -
ражда се и плаче есенната красота.
Спомени и време днешно се сливат
във небивал - луд екстаз, всеки дъх
и всеки миг е лудост - от емоция -
от радост и от плач.
Трепетно посрещаме сезона, който
ни прибира у дома, хем тъгуваме за
миналото лято, хем се радваме на
тихата му самота.
© Мартина Кирилова All rights reserved.
мн обичам този мирис, все едно природата се пречиства
