6 ago 2008, 10:18

Заглавие

  Poesía
853 0 0
Как боли от тези долни лъжи,
боли сърцето ми, което ти обезличи.
В любовта ни нищо ли не намери?
Обичам те и винаги ще те обичам, разбери!
Скърбя за миналите дни,
за всичко, което ти в мен преоткри,
за всичко, което ти в мен роди.
Любовта не ще измамя, не ще предам
ще обикна дори още повече това,
което ти ми отне и разби!
Сълзи по мен се стичат и не ме е срам.
Срам ме е от това, че останах сам.
Без помощта ти, без твоите усмивки,
без твоите очи, пронизващи ме в безброй сутрини.
Срам ме е от целувката, която ти давам преди да си тръгна,
от болката, която не мога да изтръгна.
Щастлива ти бъди!
Аз ще бъда добре, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...