6.08.2008 г., 10:18

Заглавие

857 0 0
Как боли от тези долни лъжи,
боли сърцето ми, което ти обезличи.
В любовта ни нищо ли не намери?
Обичам те и винаги ще те обичам, разбери!
Скърбя за миналите дни,
за всичко, което ти в мен преоткри,
за всичко, което ти в мен роди.
Любовта не ще измамя, не ще предам
ще обикна дори още повече това,
което ти ми отне и разби!
Сълзи по мен се стичат и не ме е срам.
Срам ме е от това, че останах сам.
Без помощта ти, без твоите усмивки,
без твоите очи, пронизващи ме в безброй сутрини.
Срам ме е от целувката, която ти давам преди да си тръгна,
от болката, която не мога да изтръгна.
Щастлива ти бъди!
Аз ще бъда добре, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...