22 abr 2008, 8:03

Загледах се в ябълка...

  Poesía » Otra
790 0 9
 

Загледах се в ябълка,

наглед красива,

сочна и червена,

но уви - тя оказа се червива,

отвътре сякаш подменена...

 

И с хората така е.

Ако човек не знае

и нехае,

и само със очи избира,

че е сгрешил -

винаги накрая ще разбира.

 

Но вместо да критикува,

ще трябва да внимава

какво купува,

а не какво

покупката му струва!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колкото и да внимаваме, все ще купим някоя червива ябълка - защото
    е по-червена от другите. И с хората е така: усмивки, ласкателства...
    ще го разбереш чак когато те настъпи и те заболи.
    Хубав съвет даваш, Анна. Особено за наивниците.
    Поздрави!
  • Умничка Ани!
    хареса ми!
    поздравче!
  • Много поучително!
  • Ще внимавам.Поздрави.
  • Така си е...хубаво си го казала...
    но понякога, когато го разберем
    е вече твърде късно...
    с обич, мила Анна.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...