Apr 22, 2008, 8:03 AM

Загледах се в ябълка...

  Poetry » Other
785 0 9
 

Загледах се в ябълка,

наглед красива,

сочна и червена,

но уви - тя оказа се червива,

отвътре сякаш подменена...

 

И с хората така е.

Ако човек не знае

и нехае,

и само със очи избира,

че е сгрешил -

винаги накрая ще разбира.

 

Но вместо да критикува,

ще трябва да внимава

какво купува,

а не какво

покупката му струва!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото и да внимаваме, все ще купим някоя червива ябълка - защото
    е по-червена от другите. И с хората е така: усмивки, ласкателства...
    ще го разбереш чак когато те настъпи и те заболи.
    Хубав съвет даваш, Анна. Особено за наивниците.
    Поздрави!
  • Умничка Ани!
    хареса ми!
    поздравче!
  • Много поучително!
  • Ще внимавам.Поздрави.
  • Така си е...хубаво си го казала...
    но понякога, когато го разберем
    е вече твърде късно...
    с обич, мила Анна.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....