27 nov 2007, 16:13

Загуба

  Poesía
651 0 9
Нима
        забрави
                тишината,
която в шепи ти дарих
Нима
        прокуди
                 ти жената
от сърцето си, дори без стих
Какво
        събуди
              сред тълпата -
себе си в света от болка крив
Защо
        загуби
               ти в мъглата -
мен и искрата в погледа си жив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за подкрепата и (Отново!)за разбирането, Антон. Много точно си го казал в коментара си, нямам какво да добавя!
  • Наистина си права за загубилите в теорията си ,но винаги страните са две,когато оставяш частица от своята човечност в някой незаслужил тази чест !!! Отново 6 за теб ...
  • Загубата е за сметка на губещия...пострадалият винаги се възстановява по-бързо от него
  • Защо...какво...Браво, Вени!
  • Поезия....
    Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...