Загубена

8 may 2021, 0:05

Poesía

225 0 0

Дотяга ми да гоня сънища по пътя им обратно към нощта.
тежи, да викам в гръб мечтите да се върнат.

и уморително е на ръба с разперени крила,
да чакам вятъра да се обърне.

да търся път, в мъгла от празни думи.
и да строя дворци от пясък във ума ми.

защо по дяволите не ми стига,
това което днес предлага любовта.

където вместо теглейки една талига,
купуваме си еко возила

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.