Дотяга ми да гоня сънища по пътя им обратно към нощта.
тежи, да викам в гръб мечтите да се върнат.
и уморително е на ръба с разперени крила,
да чакам вятъра да се обърне.
да търся път, в мъгла от празни думи.
и да строя дворци от пясък във ума ми.
защо по дяволите не ми стига,
това което днес предлага любовта.
където вместо теглейки една талига,
купуваме си еко возила
© Niki All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
