Загубена

8.05.2021 г., 0:05 ч.

Поезия

227 0 0

Дотяга ми да гоня сънища по пътя им обратно към нощта.
тежи, да викам в гръб мечтите да се върнат.

и уморително е на ръба с разперени крила,
да чакам вятъра да се обърне.

да търся път, в мъгла от празни думи.
и да строя дворци от пясък във ума ми.

защо по дяволите не ми стига,
това което днес предлага любовта.

където вместо теглейки една талига,
купуваме си еко возила

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.