30 jun 2011, 10:41

Загубена любов

580 0 0

Сутрин, щом като отворя очи,

  към теб ме водят мойте спомени.

Дните  минават бавно,

  но спомените не се заличават тъй плавно.

Бяхме много малки, но все пак нерзделни,

  пораснахме заедно, макар и малко нервни.

В живота единствена утеха бе ми ти,

  за теб блестяха мойте кафяви очи.

Сърцето ми за теб туптя,

  ах, кажи къде си ти сега.

Защо животът все на мен поднася изпитания,

  нима заслужавам тези наказания?

Един ден аз се събудих и леглото ми бе празно,

  аз до себе си не те намерих и оттогава сърцето ми кърви непрестанно.

Любов моя, ти тъй желана,

  ако не е било писано, затуй и стана,

аз знам, трябва да го проумея,

ако ли не, без теб ще полудея...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Юрукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...