Сутрин, щом като отворя очи,

  към теб ме водят мойте спомени.

Дните  минават бавно,

  но спомените не се заличават тъй плавно.

Бяхме много малки, но все пак нерзделни,

  пораснахме заедно, макар и малко нервни.

В живота единствена утеха бе ми ти,

  за теб блестяха мойте кафяви очи.

Сърцето ми за теб туптя,

  ах, кажи къде си ти сега.

Защо животът все на мен поднася изпитания,

  нима заслужавам тези наказания?

Един ден аз се събудих и леглото ми бе празно,

  аз до себе си не те намерих и оттогава сърцето ми кърви непрестанно.

Любов моя, ти тъй желана,

  ако не е било писано, затуй и стана,

аз знам, трябва да го проумея,

ако ли не, без теб ще полудея...