Загубените битки на децата ни

27 oct 2011, 23:54

Poesía » Otra

650 0 6

Загубените битки на децата ни

Усещане за провал. Мащабна вина.

И мисъл за нещо пропуснато.

Децата ни тръгват направо към изгрева,

а ние стоим в самота.

Земята ни, кръглата, така се обърнала,

че падаме в нищото пак.

Надаваме викове, забиваме нокти,

докосвайки гъстия мрак…

Изглеждаме повече, а малко присъстваме

в поредния, нашия ден.

Захвърлям вината и алчно озъртам се

– и виждам дъгата пред мен.

Децата са тръгнали със стъпки на бързите

и жадни за повече смях.

Трагичният смисъл остава за мъдрите,

които подтичват зад тях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisidara (Сиси)

2011-11-02T21:05:16+02:00

Браво!
petqstefanova (Петя Стефанова)

2011-10-29T11:21:49+03:00

Благодаря ви!Дълго вървим с тях, а после вратата се затваря. Остава ни само да ги обичаме.
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-28T16:28:24+03:00

Много мъдър стих!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-28T14:26:40+03:00

Родителите са винаги с децата си,независимо колко грешки допущат,те са кръв от кръвта ни,а тя толкова здраво държи!Много хубаво си го казала!!!Сърдечен поздрав!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-10-28T13:43:08+03:00

Харесах!
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-10-28T10:28:11+03:00

Ако наистина сме мъдри ще тичаме заедно с децата си и ще се радваме като тях, но......остарявайки съвсем погрешно схващаме живота и губим красотата му. Харесах стиховете ти. Поздрав и от мен!