Загубените битки на децата ни
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота.
Земята ни, кръглата, така се обърнала,
че падаме в нищото пак.
Надаваме викове, забиваме нокти,
докосвайки гъстия мрак…
Изглеждаме повече, а малко присъстваме
в поредния, нашия ден.
Захвърлям вината и алчно озъртам се ...