petqstefanova (Петя Стефанова)
23 61
27 окт. 2011 г., 23:54

Загубените битки на децата ни 

  Поэзия » Другая
651 0 6

Загубените битки на децата ни

 

Усещане за провал. Мащабна вина.

И мисъл за нещо пропуснато.

Децата ни тръгват направо към изгрева,

а ние стоим в самота.

 

Земята ни, кръглата, така се обърнала,

че падаме в нищото пак.

Надаваме викове, забиваме нокти,

докосвайки гъстия мрак…

 

Изглеждаме повече, а малко присъстваме

в поредния, нашия ден.

Захвърлям вината и алчно озъртам се

– и виждам дъгата пред мен.

 

Децата са тръгнали със стъпки на бързите

и жадни за повече смях.

Трагичният смисъл остава за мъдрите,

които подтичват зад тях.

© Петя Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Благодаря ви!Дълго вървим с тях, а после вратата се затваря. Остава ни само да ги обичаме.
  • Много мъдър стих!
  • Родителите са винаги с децата си,независимо колко грешки допущат,те са кръв от кръвта ни,а тя толкова здраво държи!Много хубаво си го казала!!!Сърдечен поздрав!
  • Харесах!
  • Ако наистина сме мъдри ще тичаме заедно с децата си и ще се радваме като тях, но......остарявайки съвсем погрешно схващаме живота и губим красотата му. Харесах стиховете ти. Поздрав и от мен!
Предложения
: ??:??