Загубих себе си...

24 ago 2011, 11:26

Poesía » Filosófica

647 0 3

Загубих себе си...

И търся някой, за да ме намери...

Потънах в мислите си

и се стряскам от самите тях,

студа в душата, паметта ми трие -

дали обичана и скъпа бях?

Загубих себе си по коридори тъмни

и с восъчната свещ в ръка

преминах всички стълби стръмни

и може би преборих си страха...

Но там, ако отново се изгубя,

и падна от високо, от върха,

то падайки, коси ще скубя,

защото чувам на идиотите смеха...

Загубена отново ще остана

на дъното във лепкавата кал

и редом със глупците ще застана,

да прося лицемерна жал...

Не стига, че ще бъда просякиня,

то болката не идва от това...

а трябва да съм в роля на царкиня

в мизерята, в ниското, в калта...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-08-25T10:06:24+03:00

Целият живот е борба, борба, борба... хареса ми този вик на болка, който звучи в стиха ти!
runaway1992 (Бездарна)

2011-08-24T20:06:00+03:00

преминах всички стълби стръмни

и може би преборих си страха...

Ще се намериш отново! Поздрав!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-08-24T17:17:35+03:00

Има лесни въпроси - няма лесни отговори.Поздрав за стиха!