24 авг. 2011 г., 11:26

Загубих себе си... 

  Поэзия » Философская
648 0 3

Загубих себе си...

И търся някой, за да ме намери...

Потънах в мислите си

и се стряскам от самите тях,

студа в душата, паметта ми трие -

дали обичана и скъпа бях?

Загубих себе си по коридори тъмни

и с восъчната свещ в ръка

преминах всички стълби стръмни

и може би преборих си страха...

Но там, ако отново се изгубя,

и падна от високо, от върха,

то падайки, коси ще скубя,

защото чувам на идиотите смеха...

Загубена отново ще остана

на дъното във лепкавата кал

и редом със глупците ще застана,

да прося лицемерна жал...

Не стига, че ще бъда просякиня,

то болката не идва от това...

а трябва да съм в роля на царкиня

в мизерята, в ниското, в калта...

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Целият живот е борба, борба, борба... хареса ми този вик на болка, който звучи в стиха ти!
  • преминах всички стълби стръмни

    и може би преборих си страха...

    Ще се намериш отново! Поздрав!
  • Има лесни въпроси - няма лесни отговори.Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??