Загубих себе си...
Загубих себе си...
И търся някой, за да ме намери...
Потънах в мислите си
и се стряскам от самите тях,
студа в душата, паметта ми трие -
дали обичана и скъпа бях?
Загубих себе си по коридори тъмни
и с восъчната свещ в ръка
преминах всички стълби стръмни
и може би преборих си страха...
Но там, ако отново се изгубя,
и падна от високо, от върха,
то падайки, коси ще скубя,
защото чувам на идиотите смеха...
Загубена отново ще остана
на дъното във лепкавата кал
и редом със глупците ще застана,
да прося лицемерна жал...
Не стига, че ще бъда просякиня,
то болката не идва от това...
а трябва да съм в роля на царкиня
в мизерята, в ниското, в калта...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Целият живот е борба, борба, борба... хареса ми този вик на болка, който звучи в стиха ти!
-
преминах всички стълби стръмни
и може би преборих си страха...
Ще се намериш отново! Поздрав! -
Има лесни въпроси - няма лесни отговори.Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
