14 nov 2015, 19:29

Загубих те завинаги

  Poesía
1.1K 0 0

Върнах се, но теб те няма на балкона,

не чакаш, там, както преди своя внук,

а тръгнах и на време натиснах бутона,

ала часовникът ти беше спрял дотук.

 

Кой път да избера, за да тръгна натам,

всички мълчат, дядо, гласовете траят,

вече знам, оттук насетне ще бъда сам

и всички тези пътища водят към края.

 

Загубих те завинаги, погледът изчезна,

само споменът остана под покрива сив,

няма да забравя постъпките ти честни

и думите ти ще помня докато съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...