14 nov 2015, 19:29

Загубих те завинаги

  Poesía
1.1K 0 0

Върнах се, но теб те няма на балкона,

не чакаш, там, както преди своя внук,

а тръгнах и на време натиснах бутона,

ала часовникът ти беше спрял дотук.

 

Кой път да избера, за да тръгна натам,

всички мълчат, дядо, гласовете траят,

вече знам, оттук насетне ще бъда сам

и всички тези пътища водят към края.

 

Загубих те завинаги, погледът изчезна,

само споменът остана под покрива сив,

няма да забравя постъпките ти честни

и думите ти ще помня докато съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...