14 nov 2015, 19:29

Загубих те завинаги

  Poesía
1.1K 0 0

Върнах се, но теб те няма на балкона,

не чакаш, там, както преди своя внук,

а тръгнах и на време натиснах бутона,

ала часовникът ти беше спрял дотук.

 

Кой път да избера, за да тръгна натам,

всички мълчат, дядо, гласовете траят,

вече знам, оттук насетне ще бъда сам

и всички тези пътища водят към края.

 

Загубих те завинаги, погледът изчезна,

само споменът остана под покрива сив,

няма да забравя постъпките ти честни

и думите ти ще помня докато съм жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...