14 нояб. 2015 г., 19:29

Загубих те завинаги 

  Поэзия
5.0 / 2
832 0 0
Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам,
всички мълчат, дядо, гласовете траят,
вече знам, оттук насетне ще бъда сам
и всички тези пътища водят към края.
Загубих те завинаги, погледът изчезна,
само споменът остана под покрива сив,
няма да забравя постъпките ти честни
и думите ти ще помня докато съм жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Все права защищены

Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »