22 ene 2020, 13:52

Захарна любов 

  Poesía » De amor
652 2 4

Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.

 

Стопи се на мед самотата.
Смехът ни кънтеше със сласт.
Сладкиш от мая непозната,
забъркахме - пласт подир пласт.

 

Животът ни - паста с глазура,
оформена с чуден пълнеж.
В очите ни... още се щура -
от онзи ванилов копнеж.

 

Закуска с любовни крутони,
сервираме рано към чая.
Децата ни, сладки бонбони,
с усмивките наши играят.

 

Забъркахме крем-карамел -
с милувки за миг е готов.
И как да не стана дебел...
от толкова сладка любов?!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това ли било? Е, все едно, аз не съм дебела - ниска съм. Значи любовта не пречи...
  • Много интересно поднесен стих! Те затова казват, че дебелите хора са щастливи :D
  • Добре, че не обичам сладко, иначе трябваше да си тръгна от работа за да ям.
    Много ми хареса.
    Но тази любов...тя води до диабет.
  • След този стих май ще прескоча до сладкарницата. Оригинални сладкиши си забъркал.
Propuestas
: ??:??