3 dic 2011, 23:08

Захаросани стихове 

  Poesía » Otra
738 0 17

От захаросания стих

потече сладостното чувство!

Тъй малка глътчица отпих,

а загорча от словоблудство!

 

Посипа се изсъхнал цвят,

навред разпръсна го вихрушка

и вместо топъл полъх, хлад

нахлу след тътен и градушка...

 

Измисляш свят на красота,

но романтичната вселена

внезапно тъй се завъртя,

че бе докрай опустошена!

 

За истината прогледни –

не празненство на красотата

започнало е... Не вали

и съхне с месеци земята!

 

Съвсем реално битие –

за него смислено се пише!

Повярвай ми: не е добре

изкуствено да се въздиша!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??