Захаросани стихове
От захаросания стих
потече сладостното чувство!
Тъй малка глътчица отпих,
а загорча от словоблудство!
Посипа се изсъхнал цвят,
навред разпръсна го вихрушка
и вместо топъл полъх, хлад
нахлу след тътен и градушка...
Измисляш свят на красота,
но романтичната вселена
внезапно тъй се завъртя,
че бе докрай опустошена!
За истината прогледни –
не празненство на красотата
започнало е... Не вали
и съхне с месеци земята!
Съвсем реално битие –
за него смислено се пише!
Повярвай ми: не е добре
изкуствено да се въздиша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
