Dec 3, 2011, 11:08 PM

Захаросани стихове 

  Poetry » Other
739 0 17

От захаросания стих

потече сладостното чувство!

Тъй малка глътчица отпих,

а загорча от словоблудство!

 

Посипа се изсъхнал цвят,

навред разпръсна го вихрушка

и вместо топъл полъх, хлад

нахлу след тътен и градушка...

 

Измисляш свят на красота,

но романтичната вселена

внезапно тъй се завъртя,

че бе докрай опустошена!

 

За истината прогледни –

не празненство на красотата

започнало е... Не вали

и съхне с месеци земята!

 

Съвсем реално битие –

за него смислено се пише!

Повярвай ми: не е добре

изкуствено да се въздиша!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??