17 abr 2005, 15:31

Закачка 

  Poesía
845 0 0
Закачка
Слънцето протегна огнени ръчички
и намигна хитро със очички:
“Хей, младежо, спри и виж това,
което трудно ще опиша със слова!”
Огледах се и спрях за миг на място:
за сърцето ми в гърдите стана тясно!
По улицата наша весело вървеше тя,
облечена в ефирна рокля на цветя.
Погледът й в миг се спря на мен,
аз върнах й го - очарован, възхитен...
Щастието обаче трая само миг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??