Apr 17, 2005, 3:31 PM

Закачка 

  Poetry
870 0 0
Закачка
Слънцето протегна огнени ръчички
и намигна хитро със очички:
“Хей, младежо, спри и виж това,
което трудно ще опиша със слова!”
Огледах се и спрях за миг на място:
за сърцето ми в гърдите стана тясно!
По улицата наша весело вървеше тя,
облечена в ефирна рокля на цветя.
Погледът й в миг се спря на мен,
аз върнах й го - очарован, възхитен...
Щастието обаче трая само миг, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Random works
: ??:??