17 jul 2011, 12:57

Закачка с историята

  Poesía
918 0 0

 

Търпейки всякакви несгоди                     на Аспарух заделили                

и ний със другите народи                          най-лошите боили,               

участвали сме без съмнение                     които много ги мързяло -               

във “Великото преселение”.                     не им се хич вървяло.               

Но това не ще било е факт,                       До Дунав стигнали едва               

ако изпълнен бе на хан Кубрат               натежали им крака, глава.                 

завета, знаещ се от всички,                        Затова на Аспарух казали:               

за единството със снопа съчки.               –Стига вече сме вървяли.                  

Дали лошо обяснявал хана,                      От десет дена не сме спали,                 

но мисълта му не била разбрана,             а тук земята е добра                  

а може зарад’ външни сили                      с полета, планина, река,               

се всите братя разделили,                         има даже и море...                 

което истина е май,                                     И били готови те,                 

защото всеки знай,                                     ако ще и да умрат,                      

че по ония времена                                     но веч’ да не вървят.               

най-различни племена:                              Та мързела било причина                  

авари, хуни и хазари,                                 да е тука нашата Родина,                 

минавал кой където свари                         което дало отражение               

през нашата страна                                     в следващите поколения.               

и станала една,                                             И има затова наличие               

да не се приказва тя...                                 на сблъсък от противоречие:               

Поели братята от бащин праг,                   уж сме с хубава природа,               

кат’ всяка коза на свой крак.                     а не такъв ни е народа.               

Преди да тръгнат, разделили                    Но въпреки това ний нека               

помежду си главните боили,                      пребъдем много, много века!                  

а с тях народа и войската,                           P.S.                

и с оназ България - горката,                   Ясно е, че таз история               

сбогом с мъка си вземали,                           е писана с ирония               

конете после оседлали,                               и без да е изчистена                  

и с бог Тангра във душа                             историческата истина.               

остали родната земя.                                  За което искам извинение               

 Като най-малък,                                         с най-голямо съжаление.                   

братята мили                                                                

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...