Търпейки всякакви несгоди на Аспарух заделили
и ний със другите народи най-лошите боили,
участвали сме без съмнение които много ги мързяло -
във “Великото преселение”. не им се хич вървяло.
Но това не ще било е факт, До Дунав стигнали едва
ако изпълнен бе на хан Кубрат натежали им крака, глава.
завета, знаещ се от всички, Затова на Аспарух казали:
за единството със снопа съчки. –Стига вече сме вървяли.
Дали лошо обяснявал хана, От десет дена не сме спали,
но мисълта му не била разбрана, а тук земята е добра
а може зарад’ външни сили с полета, планина, река,
се всите братя разделили, има даже и море...
което истина е май, И били готови те,
защото всеки знай, ако ще и да умрат,
че по ония времена но веч’ да не вървят.
най-различни племена: Та мързела било причина
авари, хуни и хазари, да е тука нашата Родина,
минавал кой където свари което дало отражение
през нашата страна в следващите поколения.
и станала една, И има затова наличие
да не се приказва тя... на сблъсък от противоречие:
Поели братята от бащин праг, уж сме с хубава природа,
кат’ всяка коза на свой крак. а не такъв ни е народа.
Преди да тръгнат, разделили Но въпреки това ний нека
помежду си главните боили, пребъдем много, много века!
а с тях народа и войската, P.S.
и с оназ България - горката, Ясно е, че таз история
сбогом с мъка си вземали, е писана с ирония
конете после оседлали, и без да е изчистена
и с бог Тангра във душа историческата истина.
остали родната земя. За което искам извинение
Като най-малък, с най-голямо съжаление.
братята мили
© Георги Добрев Все права защищены