6 ago 2007, 9:38

Заклевам се 

  Poesía
1166 0 6

В очите ти сега се вглеждам, 
а погледа ти - празен като дим.
Преди излъчваше живот,
преди ми даваше любов.

Защо се срути всичко изведнъж?
Защо не мога аз да се усмихна?
Сълзи единствено за мене светят
и показват път далче от теб.

Далеч от тебе, моя мъничка любов.
Далеч от тебе, моя истински живот.
Защо ли Господ ни създаде,
да ни заблуди със щастие от дим?
А ти нима не вярваш,
че животът ми без теб е немислим?

През хиляди лъжи аз минах, 
от хиляди лъжи те отървах,
от всички тебе аз обикнах,
от всички тебе, мили мой, избрах.
След всичко туй дотук достигнах:
за сетен път да роня аз сълзи.

Сега стоиш до мен и горд, и мълчалив,
но знам, че тебе поваче от мен боли те.
Повярвай ми: аз искам да съм с теб
и пред Господа заклевам се на глас,
че никой друг не ще обичам аз. 

© Милена Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих!Поздравявам те!Но ми напомня на мен...когато и аз се кълнях че няма никога да обичам друг...това е лъжа!Живота е така устроен,че с времето всичко се забравя,появява се друга любов,ти отново си щастлива после и тя си отива ,страдаш докато един ден не намериш истинския Човек!
  • Много силно, реално и ясно изразено.
    Хареса ми ...

    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Да, силно въздействащ стих!
    Поздрави!
  • Много ми харесва!! 6+
  • "През хиляди лъжи аз минах,
    от хиляди лъжи те отървах"
    БРАВО!
  • Въздействащо и затрогващо... Много ми хареса. Поздравявам те...
Propuestas
: ??:??