Заклевам се
В очите ти сега се вглеждам,
а погледа ти - празен като дим.
Преди излъчваше живот,
преди ми даваше любов.
Защо се срути всичко изведнъж?
Защо не мога аз да се усмихна?
Сълзи единствено за мене светят
и показват път далче от теб.
Далеч от тебе, моя мъничка любов.
Далеч от тебе, моя истински живот.
Защо ли Господ ни създаде,
да ни заблуди със щастие от дим?
А ти нима не вярваш,
че животът ми без теб е немислим?
През хиляди лъжи аз минах,
от хиляди лъжи те отървах,
от всички тебе аз обикнах,
от всички тебе, мили мой, избрах.
След всичко туй дотук достигнах:
за сетен път да роня аз сълзи.
Сега стоиш до мен и горд, и мълчалив,
но знам, че тебе поваче от мен боли те.
Повярвай ми: аз искам да съм с теб
и пред Господа заклевам се на глас,
че никой друг не ще обичам аз.
© Милена Тодорова All rights reserved.
