mercheto (Мариета Байкушева)
14

26 nov 2007, 14:25

Заклевам те

Poesía

955 0 6

Заклевам те да срещнеш някой като теб,

с очи красиви, но сърце студено като лед!

Забавна, мила и добра да те плени,

после да избяга и с болка силна да те нарани!

Заклевам те да бродиш сам сред всички,

притихнал, молещ се и плачещ за любов!

Да бягаш и да търсиш топлина,

а да намериш само самота!

Залевам те за мен да мислиш нощ и ден,

с друга да не бъдеш, да обичаш само мен!

Объркано да скиташ, да не знаеш накъде

и все към мен да те тегли твоето сърце!

Заклевам те завинаги да бъдеш мой,

мен да виждаш в другите жени!

Самотен и уплашен, да нямаш миг покой,

мисълта да те преследва и цял живот да ти тежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

raina87 (Райна Боянова)

браво мила,дано разочерованието подтикнало те да напишеш това е преминало

2007-11-28T15:53:25+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Да,любовта е наслада,но и болка.Усетила си го.

2007-11-26T17:21:21+02:00
green_poison (Ирена )

Заклевам те завинаги да бъдеш мой,

мен да виждаш в другите жени!

Самотен и уплашен, да нямаш миг покой,

мисълта да те преследва и цял живот да ти тежи!
............явно има много болка някога ги провикнах през сълзи на едно момче.....силно е!

2007-11-26T16:25:09+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много силно изречено!!!

2007-11-26T15:14:26+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Ох,смелост се иска да го кажеш и туй!

2007-11-26T15:05:42+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0