Ако си, обич, морно прежадняла,
ела, седни до моя ручей бистър,
послушай песента му със кавала
на вятъра, заточен все на изток...
Седни. Ала не пий вода кристална.
Че тя е от сълзите ми събрана -
солена е, гореща и присяда,
не утолява жажда, ражда пламък.
Ако си, обич, гладно прегладняла
и в сянка на дърво поспреш наблизо,
плод не дири - дърветата са ялови,
със облаци по клоните нанизани. ...