Заклинание
Ако си, обич, морно прежадняла,
ела, седни до моя ручей бистър,
послушай песента му със кавала
на вятъра, заточен все на изток...
Седни. Ала не пий вода кристална.
Че тя е от сълзите ми събрана -
солена е, гореща и присяда,
не утолява жажда, ражда пламък.
Ако си, обич, гладно прегладняла
и в сянка на дърво поспреш наблизо,
плод не дири - дърветата са ялови,
със облаци по клоните нанизани.
Каква земя - от сушата разпрана,
хамен със мъртвите да се здрависаш...
Шшшт! Чуваш ли как блеят двата чана?
Днес трети ден овчарят не подсвирква...
Ако си, обич, жална за постеля,
от празните гнезда на мъртви птици
дюшек си изплети с безброй остени -
да ти напомня болката, че жив си.
Вода да газиш - жаден да оставаш.
Храна да искаш - кости да намираш.
Сред глухонямо ехо в свойта пазва
да търсиш мен и все да нямаш мира.
© Гергана Иванова All rights reserved.
