falco (Антон Антонов)
7 9
20 oct 2011, 7:59

Заключени души 

  Poesía » De amor
427 0 3

Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
очи страхуват се от срещата с позора,
в цветове се багрят спомени налудни,
призраци кръстосват сънищата блудни.

Само там се гонят грейнали като деца,
катерици свистят с озверили се лица,
славеи последни правят им бойкот,
а към спектакъла им няма вече брод.

Играят си безмълвно, в Пъкъла и Рая,
души не ще да сетят заедно безкрая,
не ще се къпят пак във речен жабуняк,
боси няма да потичат в полски пепеляк.

Проклетата земя отворила е грозна паст,
с усмивка злобна смее се на тази страст,
прокоба тегне, змията тихо души душите,
заключила е в хлад поотделно и съдбите

© Антон Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??