Сам горих се пак, за да забравя,
с малката приятелка, свещта,
в екип работихме си двете досега,
плътта цвърчи, реве от ужас,
протестира, мята се, пищи, врещи, ...
Харесвам те и потен, рошав, необръснат,
обикновен и мърляв, недоспал и адски уморен,
с мечти оплели се на живота из бодливия плет,
но запазил във очите си букет от юлска топлина,
в косите ти съзирам лъскавата, черна конска грива, ...
Като невинно мъничко дете заспал си,
хъркаш лекичко, омайно и приспивно,
слушам озарен отмерена мелодия една,
на голямото, на нежното, обичащо сърце,
хванат във безкрая, в плен на силните ръце, ...
Твойта свобода дали ми е посилна,
плът от кал, съдрана жива от полето,
причерняло, притаило дъх небето,
буря лятна, бременна със летен град,
вулкан тресе се в неизбила смрад и гной. ...
Изравям те от нищото в поредна полудяла нощ,
залъгвам се, че пак невинно си работя неуморно,
а все препускам в празнотата онемяла, влажна,
следите твои се разливат във гротески всеки ден.
Мойте сетива радари, за нищожната частица твоя, ...
Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
очи страхуват се от срещата с позора,
в цветове се багрят спомени налудни,
призраци кръстосват сънищата блудни.
Само там се гонят грейнали като деца, ...
Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа, ...
