Заключени души
Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
очи страхуват се от срещата с позора,
в цветове се багрят спомени налудни,
призраци кръстосват сънищата блудни.
Само там се гонят грейнали като деца,
катерици свистят с озверили се лица,
славеи последни правят им бойкот,
а към спектакъла им няма вече брод.
Играят си безмълвно, в Пъкъла и Рая,
души не ще да сетят заедно безкрая,
не ще се къпят пак във речен жабуняк,
боси няма да потичат в полски пепеляк.
Проклетата земя отворила е грозна паст,
с усмивка злобна смее се на тази страст,
прокоба тегне, змията тихо души душите,
заключила е в хлад поотделно и съдбите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Антонов Всички права запазени
