Върнах се и спрях пред вратата,
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата,
надничащи от студената стая,
истината повече боли от лъжата,
но с нея продължавам да витая.
И днес тази истина не приемам,
дните минават, но болката стои,
забравените спомени отнемам,
докато сърцето останалите брои.