Заключено минало
Върнах се и спрях пред вратата,
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата,
надничащи от студената стая,
истината повече боли от лъжата,
но с нея продължавам да витая.
И днес тази истина не приемам,
дните минават, но болката стои,
забравените спомени отнемам,
докато сърцето останалите брои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
