22 feb 2014, 22:00

Заключено сърце!

  Poesía
687 0 0

Сърцето ми затвори порти,

нека да съм нов човек.

Да не чувствам;

Да не обичам;

Нека всичко свърши,

щом толкова боли от любовта.

 

До днес приемах всичко,

всяка забележка и обида.

До тук - приключих.

Нека да не чувствам нищо.

Нека да съм с ледено сърце! 

Но чувствата си искам да изтрия с гума,

но Любов ли ще е тогава? 

 

Да се чувстваш виновен, че чувстваш.

 

21.02.2014 г. Автор: Джулияна Николова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...