19 abr 2011, 23:30

Законът на джунглата

  Poesía » Otra
1.3K 0 16

 

 

Откъде ти дойде тоя мит, че разбираш вълчици,

че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,

че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)

е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?

 

Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо,

че отхапваш парче от луната от всички най-пръв,

че най-първи разцепваш покоя със воя си гладък?

Откъде ти дойде, че си Алфа? Без вълчата кръв?

 

Спри да вярваш, че гладните първи засищат глада си.

Има малка подробност за вълци и вълчия пай –

на Омега без хъс и характер властта му е къса.

Да си първи сред вълци е право, не титла.

                                                                         До край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...