ЗАКРИЛА

14 jun 2006, 12:52

Poesía

719 0 5

Закрила

Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.

Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.

Не разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа;
ти ми каза,че там е жестоко.

Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила,
но умората в тях ми тежи,
и тежи... със болезнена сила.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dimi (Дими Фильова)

2006-06-14T20:47:41+03:00

Хубав стих, лек и ефирен и много приятен, Мили!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-06-14T19:59:30+03:00

"Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила,
но умората в тях ми тежи,
и тежи... със болезнена сила."
Много е хубаво, много!
Романтик (Христо Костов)

2006-06-14T18:49:40+03:00

Разтвори крилата смело и литни ти във висините!!!
Върховете дружат със студа, но там е и слънцето!!!
Поздрави!!!
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-06-14T14:46:34+03:00

Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила...

Прекрасно е, Мили! Поздрав!
4o4ka (Румяна Димитрова)

2006-06-14T13:09:20+03:00

Много е вярно, Мили - понякога намирайки сигурността и закрилата отвикваме да разчитаме на своите сили, загубваме поривите да бъдем себе си. Много хубаво си го казала. Поздрав!