Закрила
Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.
Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.
Не разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up