Закрила
Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.
Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.
Не разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа; ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up