Закрила
Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.
Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.
Не разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа;
ти ми каза,че там е жестоко.
Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила,
но умората в тях ми тежи,
и тежи... със болезнена сила.
© Милена Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
