ЗАКРИЛА
Закрила
Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.
Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.
Не разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа;
ти ми каза,че там е жестоко.
Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила,
но умората в тях ми тежи,
и тежи... със болезнена сила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
