mili_bg (Милена Христова)
95 1340
14 июн. 2006 г., 12:52

ЗАКРИЛА 

  Поэзия
811 0 5

Закрила


Ти ми нарисува слънца
във стая от безгрижие смутена
и празнична люлка върза
на лъчи от закрила безмерна.

Ти ми разказваш с едва
разбираем език за живота.
Защитена от люти слова
не разваляш ми вярната нота.

Не  разтварям свенливи крила
и не дръзвам да литна високо,
върховете дружът със студа;
ти ми каза,че там е  жестоко.

Пуснах котва във твойте очи
и се сгуших във бдяща закрила,
но умората в тях ми тежи,
и тежи... със болезнена сила.

© Милена Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих, лек и ефирен и много приятен, Мили!
  • "Пуснах котва във твойте очи
    и се сгуших във бдяща закрила,
    но умората в тях ми тежи,
    и тежи... със болезнена сила."
    Много е хубаво, много!

  • Разтвори крилата смело и литни ти във висините!!!
    Върховете дружат със студа, но там е и слънцето!!!
    Поздрави!!!
  • Пуснах котва във твойте очи
    и се сгуших във бдяща закрила...

    Прекрасно е, Мили! Поздрав!
  • Много е вярно, Мили - понякога намирайки сигурността и закрилата отвикваме да разчитаме на своите сили, загубваме поривите да бъдем себе си. Много хубаво си го казала. Поздрав!
Предложения
: ??:??