Закриляй я! Нека да бъде добра.

Когато сгреши да не знае,

че има възмездие дето боде

в сърцето със мисли от пламък.

Пази я от клюки, от връх - суета.

Гласът ù да гали земята.

Дори да усети, че има вина

в очите сълза да не блясва.

Владей я с любов! Да не види страха,

когато се вмъква на пръсти.

Дори да познае от мене следа

надеждата в миг да я пусне.

Обичай я! Тя ще е с тебе добра.

За мен ако пита, не казвай,

че винаги с мен ще е и е била...

Но мойта звезда ще угасва.