Не казвай думи закъснели,

ще дойдат при мен като ехо в тишината...

А ветровете много такива са отнесли... 

във вихрушката на самотата...

Не, не викай, не искам да те чувам... 

С поглед недей да ми крещиш... 

Аз отдавна не искам да те слушам... 

искам в тишината да се потопиш... 

Не се опитвай да ме приближаваш,

за да ме подсетиш по-добре... 

Аз не искам да се доближаваш... 

с тези думи до моето сърце... 

Закъсняхте страшно много... 

и ти, и твоите лъжи... 

Вървете си, вече е късно... 

аз нямам за вас сълзи...!