6 nov 2021, 20:59

Нямам вече ръце за прегръдка 

  Poesía
410 4 8

Да очаквам бе мисия моя,

твоята - да се будиш царица.

Обичта ми разрина пороят,

активиран с коварна главица.

 

Отстоявах със зъби и нокти

правото ти да впримчваш късмета.

Нервите ми до лудост изопна

самовлюбено с бавна вендета.

 

Тихомълком вмени ми пороци,

докато безрезервно ти вярвах.

От сълзите ми бликат потоци,

служат ти за релакс разтоварващ.

 

Притисни оределите чувства

в странички на безмълвен хербарий.

Връзката ни -  актьорско изкуство,

занапред с никого не повтаряй.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наивитет в пожелание, бих казала, нищо човешко не ми е чуждо.
  • Много, много минорно, звучи някакво разочарование от любим човек...А накрая..някакво излишно благородство- да не повтаря сегашната грешка!
  • Трогната съм, Пепи, Миг. Бъдете вдъхновени! 🍁
  • Любов - та ти е същностл,
    прошката - бижествена сила,
    жена си , която знае как се обича
    и към покаяние мъж как се разкрива!
    Творбите ти са Вселени! Благодаря! Усмивка за зареждаща неделя! Усмих!
  • Мн ми хареса🍀
  • Разбрах, че порой имаш предвид, Мария. Не ме оставяш в трудни моменти. Благодаря ти.♥️
  • Не се давай на този ПОРОЙ, извинявай за грешката! От снощи си мисля за едно стихотворение на Йордан Кръчмаров. По-точно за този цитат:
    " Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
    ти вече си удобен за разпятие."
    Сложила съм го като мото на едно мое стихотворение.
    А заглавието ти казва толкова много, всъщност - всичко!💕
  • Тъжно... Много тъжно, Светличка, но толкова истинско...
    " ...обичта ми разрина пороят"!!!👏
    Не се давай на този порок, миличка!😘
Propuestas
: ??:??