8 sept 2014, 17:26  

Закъсняла импресия

1.5K 1 34

 

На дамата - отляво на сърцето ми!

(с благодарност към Черен Джак 12 - за идеята!)

 

 

 

Изгрява вече дискът на тъгата -
Сатурнов пръстен упоен с надежди.
По спешност чувствата сега помятат
и за кремиране в опашка се нареждат.

Отменяш любовта си - сън последен,
един акорд в несъвършено лято.
Жълтеят човки-дежавю (от птича есен)
на закъсняло със отлитането ято.

Безсмъртната любов не съществува -
измислица красива, нереална.
Снежинките на спомени танцуват,
но после се разтапят най-банално.

В съня си само ще се срещаш тайно
с момичето пристанало в мечтите.
Наяве няма нищичко омайно
и светлините блудстват със очите.

Изгрява вече дискът на тъгата -
Сатурнов пръстен упоен с надежди.
По спешност чувствата сега помятат
и за кремиране в опашка се нареждат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е силно! И, някак кореспондира с моята "Балерина". Сякаш отговаряш на въпроса и: " Защо? Какво ти сторих?" Поздрав, Приятелю! Зачетох се в коментарите и... Мисан, истинската любов и единствените жена/мъж съществуват реално! Повярвай ми! Личен опит! В едно си прав! Всеки спира да търси, когато намери единственния/та! Отново - Поздрави!
  • Много въздействащ стих, който сякаш навява обреченост, но дори да няма “безсмъртна любов”, аз вярвам че има такава, която се пази и след смърта. И дали “Сатурновият пръстен” не е този, който я благославя в безкрая и!? Поздравявам те от сърце!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Ивон! Трогнат съм от посещението ти!

    Сърдечен поздрав!
  • Поздравления, Мисана! Силен стих, дълбоки емоции!
  • Благодаря, Елена, благодаря и на теб Бонка!

    Мир и любов - това е главното в живота.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...