Закъсняла импресия
На дамата - отляво на сърцето ми!
(с благодарност към Черен Джак 12 - за идеята!)
Изгрява вече дискът на тъгата -
Сатурнов пръстен упоен с надежди.
По спешност чувствата сега помятат
и за кремиране в опашка се нареждат.
Отменяш любовта си - сън последен,
един акорд в несъвършено лято.
Жълтеят човки-дежавю (от птича есен)
на закъсняло със отлитането ято.
Безсмъртната любов не съществува -
измислица красива, нереална.
Снежинките на спомени танцуват,
но после се разтапят най-банално.
В съня си само ще се срещаш тайно
с момичето пристанало в мечтите.
Наяве няма нищичко омайно
и светлините блудстват със очите.
Изгрява вече дискът на тъгата -
Сатурнов пръстен упоен с надежди.
По спешност чувствата сега помятат
и за кремиране в опашка се нареждат.
© Младен Мисана All rights reserved.
