21 ago 2009, 12:35

Закъсняла любов

  Poesía
1.2K 0 6

Защо се появи сега, когато,
емоциите отдавна избледняха,
надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха...
Защо си тук?
Нима не знаеш, че аз не вярвам
вече в любовта?

Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова,
и, като някога, на чувства да робувам,
да търся вечна красота.

Защо се появи сега?
И спомените са заключени отдавна вън,
самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън...
Върви си, просто закъсня!
А колко дълга е нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...