21 ago 2009, 12:35

Закъсняла любов

  Poesía
1.2K 0 6

Защо се появи сега, когато,
емоциите отдавна избледняха,
надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха...
Защо си тук?
Нима не знаеш, че аз не вярвам
вече в любовта?

Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова,
и, като някога, на чувства да робувам,
да търся вечна красота.

Защо се появи сега?
И спомените са заключени отдавна вън,
самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън...
Върви си, просто закъсня!
А колко дълга е нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...